Агиа София- защо точно днес?

Снимка: http://www.thinglink.com/scene/898980139512102913

На 10 юли 2020 г. турският президент Реджеп Ердоган подписва указ, в който църквата”Света София” ( на гръцки Ἁγία Σοφία, на латински Sancta Sophia, на турски Aya Sofya), която се намира в Истанбул , осветена за първи път през 360г като катедрален храм на Константинополската патриаршия, се превръща в джамия, “която ще бъде отворена за всички мюсюлмани, християни и чужденци”, както казва той. “Зелената светлина” е била дадена по-рано от Държавния съвет, най-висшият административен съд на Турция, който анулира президентския указ на Кемал Ататюрк от 1934г., с който той преобразува “Света София” или “Църква на светата Премъдрост Божия” (на гръцки Ναός τῆς Ἁγίας τοῦ Θεοῦ Σοφίας) в музей. Новата джамия ще отвори вратите си на 24 юли 2020.

А какво се крие зад тази дата?

Първоначално построена през 360 г., “Църквата на Божествената мъдрост” е разрушавана на 2 пъти при обществени безредици, като съвременната сграда е построена през 532-537 г. при император Юстиниан I по проект на Исидор от Милет и Антимий от Трал. Впечатляващо инженерно постижение за времето си, „Света София“ в продължение на хилядолетие, до построяването на Севилската катедрала през 1520 г., е най-голямата църква в света. (https://istanbulbg.wixsite.com/istanbul/ayasofia)

Църквата е построена така, че да няма възможност дори да се направи нейно копие, като са съчетани елементи по начин, напълно непознат за света.

Сградата остава завинаги символ на византийската власт, дори и след разпадането на империята. С идването на османската власт по тези земи, църквата става фикс идея на най-известния от османските архитекти- Мимар Синан, който посвещава живота си на идеята да надмине техническите постижения, които са постигнати при изгравдането на църквата.

Сградата впечатлява с огромния си 33 метров купол в диаметър, който изглежда сякаш се издига без да се държи на нищо, а виси от нищото, а височината му е 62 метра.

За завършване на колосалния проект, 10 000 занаятчии работят непрекъснато в продължение на шест години, докато цената на неговото строителство варира от 80 до 320 златни бродерии (приблизително 2,5 милиарда евро). От всяка част на империята, са направени предложения. От останалата част на света са предложени скъпоценни камъни, злато, сребро и слонова кост, за декорация на интериора.
Πηγή: https://www.sansimera.gr/articles/48 © SanSimera.gr

За около хиляда години (537-1453), Света София е център на политическия, църковния и духовен живот на Византийската империя. Там хората ще празнуват своите триумфи, скърбят за бедствията и ще депозират новите императори. Църквата е посветена на Божията Мъдрост, но за византийците е отъждествена с Дева Мария.

След падането на Константинопол, “Света София” е преобразувана в джамия от Мохамед II Коректор и след Мала Азия , бедствието и създаването на Модерната турска държава от Кемал Ататюрк, тя е придобиластатут на музей с решение на кабинета на 24 ноември 1934г.

“Агия София” като музей отваря врати на 1 февруари 1935 г. и на 6 декември 1985 г., е обявена от ЮНЕСКО за обект на Световното културно наследство.

На 10 юли 2020 г. турският президент Реджеп Ердоган подписва указ, с който обявява “Света София” за джамия. Датата на първата молитва в новата джамия е обявена за 24 юли 2020г., което съвсем не е случайно.

На същата дата през 1923г. в Лозана, Швейцария е подписано Лозанското споразумение, с което се слага край на Първата световна война. В него подписи слагат Турция от една страна (като наследник на Османската империя) и Англия, Франция, Италия, Япония, Гърция, Румъния и Кралството на сърби, хървати и словенци ( по-късно Югославия) от друга страна. Това споразумение е постигнато след 7 месечни преговори и оформя съвременните граници на Турция и е до ден днешен болна тема на турската дипломация.

През 2017г. Реджеб Ердоган прави историческа визита в Гърция, където се среща с гръцкия си колега Прокопис Плавлопулос, а след това и с Алексис Ципрас, а една от точките на дневния ред е разискване на турските териториални претенции. Отговорът на Гърция е: Няма да има ревизия на Лозанското споразумение.

За ревизия на Лозанското споразумение, което урежда границите на двете държави, а Ердоган не е пропуснал да спомене, че Анкара ще продължи да работи по уреждането на Кипърския въпрос.

По всичко личи, че териториално днешна Турция не удовлетворява политическия елит на страната. не веднъж е поставяна темата за териториалните води, като често Ердоган поставя въпроси за това, че Атина е на 500+км от острови, някои от които са 2 км от Турция.

Такъв е случаят с остров Кастелоризо, до който тези дни Турция акостира със свои бойни фрегати, докато в същото време корабът Орук Раис бе изпратен заедно с три фрегати, които го охраняват към обявената територия на NAVTEX за провеждане на сеизмични проучвания от 22 юли до 2 август 2020, обявена от турската държава и с координати 200 мили югоизточно от остров Крит и на около 180 мили от Кастелоризо.

Случайно ли именно за този период е обявена NAVTEX?

Тези действия предизвикаха ответна реакция на гръцките власти, които изкараха флота с цел да защитят суверенитета на своите граници, в отговор на което 17 турски военни кораба тръгнаха към гръцки води. По това време германската канцлерка Меркел проведе телефонен разговор с Ердоган и корабите промениха курс, но са в изчакваща позиция и не се прибират.

Турският всекидневник Гени Сафак отбелязва, че 15 бойни фрегати, дронове и F-16 охраняват Орук Раис, докато той решително се запътва към обявената зона.

Хуриет пише “Урок по математика от Анкара до Атина”, като твърди, че Кастелоризо е далеч от Гърция, но е близо до Турция.

По същия начин, Милиет, според телевизия Скай, говори за напрежението след Navtex, и че водите в Средиземно море се нагряват. Според него 20 турски военноморски кораба са отплавали от базата на Аксаз за района. Атина отмени тази Navtex, но Анкара е издала 2 нови Navtexв същия регион, се казва в него.

Cumhuriyet пише “Войната на Navtex на Турция и Гърция на континенталния шелф”.

Междувременно днес ще се извърши първата служба от “Света София” като джамия. Какво се случва в момента в нея и около нея, можете да гледате тук и тук.

А въпросът Защо днес? води до следващия: Света София ще бъде ли наречена “Хубавата Елена на 21 век”?