Вече 49 години Гърция помни нощта между 16 и 17ноември, която остана историческа за протестите през онези четири дни през 1973г. когато лозунгът “Хляб, Образование, Свобода!” преминава в “Долу Хунтата!

Всичко започва, когато в Атина студентски организации призовават за подкрепа от други студенти в техния протест. В двора на Политехническия университета и по улиците се появяват студентски искания, които леко и бързо се превръщат в политически. Превръща се в бунт и началото на края на Хунтата.

Хунта. Архивна снимка. Еврокиниси.

Хунтата е военен режим, който управлява в Гърция от 1967 до 1947г.

Гърция от април 1967 г. до юли1974 г. е управлявана от военна диктатура, наложена с военен преврат на 21 април 1967 г., поради което носи името “диктатурата на 21 април”, а нейните лидери “априлци”. Периодът на диктаторско управление продължава до 23 юли 1974 г., т.е. седем години, следователно този период се нарича “седемгод”.

Испанският термин “хунта” се използва за наричане на диктаторския режим. Реално властта се упражнява главно от група полковници, затова режимът е наричан още “Хунтата на полковниците” или “Диктатура на полковниците”.

През “седемгодишния период”седемгод”-а са сформирани четири диктаторски правителства: правителството на Константинос Колиас през 1967 г., правителството на Георгиос Пападопулос през 1967 г., правителството на Спирос Маркезинис през 1973 г., правителството на Адамантиос Андруцопулос през 1973 г.

На втория ден от студентските протести има ясно изразена вече подкрепа от гражданите, които правят барикади и носят подкрепления на студентите които решават твъро да блокират и завземат Политехническиая. Окупацията приема ясно изражение на бунт срещу хунтата. Все повече протестиращи пристигат в Политехниката. Журналисти навлизат в района на протестите и интервщират студентите. питат ги какви са техните възгледи. В отговор те получават: “ние сме всякакви: десни, леви, центристи, анархисти… всички обединени”.

Университети в Солун и Патра са превзети от студенти, а в Атина вече към тях се присъединяват и работници.

Правителството излиза с изявление, че студентите не се движат от  студентски искания, а са жертви на стремежите на тъмни политически кръгове които мислят лошото на Гърция, предизвиквайки бунтове и анархия.

Учениците инициират заедно с журналистите да направят своеобразна пресконференция, за да направят изявления. В 15:30 часа следобед, вътре в “Политехниката” се провеждат изявленията. “Политехниката” е Националния технически университет на Атина (National Technical University of Athens, NTUA), е един от най-престижните университети в Атина, който на гръцки се нарича Εθνικό Μετσόβιο Πολυτεχνείο. Комитетът за борба открито заявява, че борбата е започнала с искането за свободни студентски избори, но предпоставка за това е смяната на режима, народният суверенитет и националната независимост! Тоест открито движението на студентите се обявява срещу режима.

От този момент нещата тръгват в съвсем друга посока. От ненамеса, полицията вече изпълнява заповеди за категорична намеса. В цяла Атина има сблъсъци на студенти и работници с органите на реда. С падането на нощта бунтът се превръюа в истинска битка. Полицията изтласква протестиращите към сградата на университета, където с линейки започва извозването на ранени и на мъртви.

Танк пред Политехниката. С кървавия край на студентските протести приключи “демократизацията” на режима.

Около 24:00 часа на улицата излизат първите танкове, които се насочват като подкрепление към точките на протести. Присъстващи по-късно описват нощния въздух като напоен с усещането, че нещо лошо ще се случи. В 00:30 танковете са разбили барикадите и са пред портите на университета. Обаче от говорителите на Политехническия изказват своите убеждения, че военните няма да нападнат.

Танк спира заплашително срещу “Портата на свободата”. Светлината от фаровете на тежката техника  минават над решетките и над главите на хората, които скандират: „ НЯМА ДА УДАРИШ БРАТЯТА СИ“.

Армията нарежда разпръсване на протестиращите и  обещава свободно преминаване и всъщност позволява на хората да напуснат през изхода в посока площад Екзархия, въпреки че полицията чака по-нагоре по алеите, за да бие и/или арестува колкото може. Според очевидци обаче, някои студенти се опитват да излязат, но на този изход кола е препречила и не е възможно да се използва.

Танкът тръгва и събаря портата.

Чуват се изстрели и писъци.

На сутринта диктаторът произнася реч: “С дълбоко съзнание и с цялата си отговорност към нацията и историята, реших, след вчерашните анархистки прояви на организирано малцинство, да обявя военно положение на цялата територия“. “Ние решихме:

Забраняваме:

Събирания на открито, на повече от петима души

Събирания на закрито

Футболни срещи като цяло

Упражняване на антинационална пропаганда

Обявяването и публикуването на информация, която може да предизвика безпокойство или страх у гражданите

В следващия момент вече войници и полицаите на диктатурата заливат улиците. Танковете има навсякъде, а оръдията им са заредени. На този ден също има жертви.

Като резултатът от военната намеса в Политехниката хиляди са ранени, а регистрираните официални смъртни случаи са 24.